Магнезият е един от най-важните елементи за човешкият организъм, който тялото не произвежда по естествен път. Важно за магнезия е, че е лесно усвоим дори през кожата, за това и магнезиевото масло е много подходящо за целта.

Той спомага за успокояване на мускулите, облекчаване на стреса, балансиране на минералния състав, възстановяване на организма след тренировка и е пряко свързан с производството на колаген. Ако ноктите са чупливи, косата изтънява и пада, кожата е изтощена и повяхнала, причината може да е в липсата на магнезий. Не случайно магнезият е наричан „женски минерал”, той е в помощ на дамите във всяка възраст.

Magne Queen е магнезиево масло специално разработено, за нуждите на съвременната, активна жена.  Маслото се топи по кожата и я прави кадифена и мека.

Представете си силата на чист магнезий, съчетан с нежни нотки на парфюмен аромат и

завършен с лек блясък, как озарява кожата на всяка дама по един деликатено-сексапилен начин.

Magne Queen се нанася с леки масажни движения, върху чиста кожа и попива прекрасно, което позволява максималното абсорбиране.  Не е мазен и не цапа дрехите. Може да го използвате преди да излезете на среща, след натоварен стресов работен ден

или просто за да поглезите тялото си.  Ако пък сте прекалили с тренировките, магнезият помага да се отпуснете след прекомерното натоварване. Не бива да забравяме, че много от елемента се отделя и при потенето, което прави приема му още по-важен.

Може да сложите няколко капки масло Magne Queen във ваничка с топла вода и да се поглезите като натопите краката си.

Ще получите едно истинско релаксиращо изживяване след дълъг работен ден на токчета

или активно ходене.

Формулата на Magne Queen гарантира леко и нежно докосване, за Вашата кожа и самочувствие.

Легенда за роза Дамасцена

Живял в Дамаск богат падишах, който имал прекрасна дъщеря. В градината на падишаха растели рози от всички краища на света, които той носел на дъщеря си от всяко пътуване. В средата на градината растял розов храст, който цъфтял веднъж годишно, само за двадесетина дни. Цветовете му имали нежнорозов цвят, листенцата им били по-нежни от коприна, а ароматът - по-силен от всички други рози в градината. От неговите цветове билкарите на падишаха получавали необикновена вълшебна течност, с която царската дъщеря миела косата и лицето си. Билкарите приготвяли ароматния еликсир от розовите листенца, който тя пиела всеки ден. За красотата на принцесата и розовия храст се носели легенди по цял свят.

Един ден падишахът решил да построи голяма стена около розовата градина, достатъчно висока
за да запазва ароматът на розите в градината и достатъчно широка, за да може да се разхожда и да се
любува на пъстрите цветове. Извикал падишахът майстори от близо и далеч. Обещал, че който се справи с
амбициозната задача за три дни, ще го възнагради богато и ще изпълни три негови желания. Не се ли
справи обаче – ще го накаже жестоко.
Падишахът бил много строг съдник и майсторите не се решавали да се заловят с трудното дело.
Само един българин, изкусен строител, склонил да опита късмета си.

Започнал той да гради основите, задачата му била трудна, но той не се отказвал. Колкото по-
висока ставала стената, толкова повече очите на царската дъщеря се изпълвали с любов към смелия
майстор. А той ставал все по-уверен с всеки изминал ден, защото очите му търсели очите на девойката и
това му вдъхвало сили. На третия ден стената била готова. Падишахът бил много доволен и попитал
майстора кои са трите му желания.
- Първото е да освободиш моите пленени сънародници. , а второто е да раздадеш пари на бедните- Да
бъде! – отвърнал падишахът- Какво е третото ти желание?

- Да ми дадеш за жена момичето, което съзрях между розовите храсти в градината. – отвърнал
майсторът
- Това не!– Хвърлете го в тъмницата! – наредил разгневено падишахът

През нощта царската дъщеря тайно се промъкнала в тъмницата и заедно с любимият си побягнала
към слънчевата му родина. Със себе си девойката взела само розовия храст, с вълшебните цветове. Пътят
бил труден, минавал през пустинята и девойката не издържала. Почувствала безсилието си, тя помолила
любимият си да вземе розовия храст и да го занесе в своята страна, да го засади на място където, ще може
всички да усещат ароматът му, а любимият и да си спомня за нея всеки път щом храстът разцъфти. Така и
станало. Между Стара планина и Средна гора момъкът засадил розата и я нарекъл Дамасцена /от Дамаск/,
а тя изпълнила цялото пространство на долината. Сутрин рано по листенцата на розата се появяват
капки роса - това са сълзите на двамата влюбени!